Плодната пръчка трябва да произлиза от миналогодишен чеп, а ако липсва такава – от най-ниско израсналия зрял летораст от старата плодна пръчка или от ъглова пъпка, а в краен случай – от лакомец.

Когато искаме да обработваме лозето с машини и имаме тази възможност, трябва да знаем с каква техника да се снабдим, така че тя да бъде ефикасна и не много скъпа.

Когато теренът е равен, много подходящи са универсалните навесни машини от рода на УНЛМ, които могат да правят много операции и в тесноредови, и в широкоредови лозя, защото ги има в няколко варианта.

е. обръщането на почвения пласт, като се осигурява надеждна защита на почвата от водна и ветрова ерозия и се постига равнинност на междуредията в напречна посока, необходима за следващите механизирани операции и процеси и особено при използването на гроздокомбайните.

Видео указания за работа с новата географска карта в СЕУ

Както казахме, предимството на плоскорезните работни органи е, че защитават почвата от водна и ветрова ерозия и с тях се постига равнинност на междуредията в напречна посока.

Когато искаме да облагородим съществуващо насаждение със зрели резници, тогава също можем да избираме между няколко начина. Най-известният е на пълен разцеп.

Когато подложката и калемът са с различна дебелина, тогава трябва да направите друго. Обикновено това се случва при стари, измръзнали лози, които искате да облагородите или пък да им смените сорта. Трябва отново да почистите пръстта около пръчката, отрежете мястото на старата спойка. Почистете кората и отрежете пръчката. Тук трябва да сложите поне два калема в двете противоположни страни на подложката, като направите разцепи за клинчетата. Можете да работите и с единичен калем.

Много важно е, когато работите по присаждане на лозите, да правите гладки отрези.

Те улесняват механичните операции, включително събирането на реколтата.

Торенето на лозата трябва да започне още преди лозя засаждането и, като се извършва запасяващо и припосадъчно торене.

Лозата може да се отглежда на различни почви, включително и на такива, където другите култури се развиват слабо. Най-подходящи обаче са дълбоките, рохкави, бързо затоплящи се почви.

През лятото на втората година и двата леторасъла ще дадат вертикални издънки, върху които се оформят пъпки. Задачата на лозаря е да ги съкрати до две пъпки.

Обяснението е просто. През целия си живот лозата продължава да расте надолу, увеличавайки кореновата си система. Това позволява на старите екземпляри да увеличават територията си в почвата и така се снабдяват с хранителните вещества, които са им необходими за образуването на плодове и за тяхното добро узряване.